kyJlTyPa (Иван Георгиев) kyJlTyPa (Иван Георгиев)
3 13
17.10.2008 г., 2:02

Покой

938 0 2
Сърца потънали...
Покой обгръща небосвода,
ръце докосват пепелта и
сълзите вече не текат.

Кога?...
Кога... ще мога да летя
и аз по вятъра да плувам,
мечтите си да гоня...
Да обичам,
да сънувам...?

Нали уверен бях...
На себе си надежди давах,
а какво...? Насреща празно!
Очите пусти,
съзнанието сиво зло заразно.

Да мразя ли...?
Не виждам болка,
не чувам шум
и няма смисъл.
Оставям всичко на покоя,
бестселъра си недописал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Георгиев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0