Да намеря покой във душата -
ще забравя какво е обида.
Ще изхвърля от там суетата
и ще дам едната си риза.
Да намеря покой във сърцето -
сили трябва да има във мене.
Да е само от обич обзето,
но чужда не ще то отнеме.
Да прогледна, дори и във мрак -
е да търся и там красота,
не да чакам самотен маяк,
вместо мен да твори светлина.
Да посрещна с усмивка деня,
да изпратя спокойна нощта.
Нека бъда добра и в съня
да подавам на всеки ръка!
© Людмила Нилсън Все права защищены
Нека се сбъдват!
Наско