Да намеря покой във душата -
ще забравя какво е обида.
Ще изхвърля от там суетата
и ще дам едната си риза.
Да намеря покой във сърцето -
сили трябва да има във мене.
Да е само от обич обзето,
но чужда не ще то отнеме.
Да прогледна, дори и във мрак -
е да търся и там красота,
не да чакам самотен маяк,
вместо мен да твори светлина.
Да посрещна с усмивка деня,
да изпратя спокойна нощта.
Нека бъда добра и в съня
да подавам на всеки ръка!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
