Dec 5, 2006, 5:00 PM

Покой

  Poetry
876 0 16

Да намеря покой във душата -

ще забравя какво е обида.

Ще изхвърля от там суетата

и ще дам едната си риза.

Да намеря покой във сърцето -

сили трябва да има във мене.

Да е само от обич обзето,

но чужда не ще то отнеме.

Да прогледна, дори и във мрак -

е да търся и там красота,

не да чакам самотен маяк,

вместо мен да твори светлина.

Да посрещна с усмивка деня,

да изпратя спокойна нощта.

Нека бъда добра и в съня

да подавам на всеки ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...