Да намеря покой във душата -
ще забравя какво е обида.
Ще изхвърля от там суетата
и ще дам едната си риза.
Да намеря покой във сърцето -
сили трябва да има във мене.
Да е само от обич обзето,
но чужда не ще то отнеме.
Да прогледна, дори и във мрак -
е да търся и там красота,
не да чакам самотен маяк,
вместо мен да твори светлина.
Да посрещна с усмивка деня,
да изпратя спокойна нощта.
Нека бъда добра и в съня
да подавам на всеки ръка!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
