20 мая 2014 г., 23:03

Поколенческо и не само

552 0 3

 

 

 

                           Поколенческо

                                     и не само...

         

                                   /Алегория/

 

 

                  Отдавна било е

                                 някъде там,

                   може би истина

                                 или измама,

                   един бил - разбран,

                                друг - неразбран,

                   но всички учасвали

                               в баналната драма...

                    После заедно тръгнали

                               с някакъв влак,

                    който отминал

                               тяхната гара

                    и спрял надалеко

                                от познатия град,

                     отреденото време

                                този влак изпреварил.

                     Като спомен останал

                                 тих, самотен бивак,

                     който вече за други

                                 бил уютна квартира,

                     заживели в очакване

                                 на поредния влак,

                     но напред и назад,

                                 влакът все маневрирал.

                      По коловоза ще дойде

                                 и желаният влак,

                      за някои той

                                 ще бъде последен -

                      като луда игра

                                 за небръснат хлапак

                      и мечтата за бягство

                                 от един свят безреден.

                            

                                 *      *     *

 

                      Из трънака върви

                                 сам минувач

                       и земята наоколо

                                 често оглежда.

                       Не обича той релсите.

                                  Търси  някакъв знак,

                        гроб или корен,

                                 за да види надежда.

 

                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалният стих е превъзходен, не че стихото не е - просто този край е сила. Обичам краища, които са по-силни от всичко останало - оставят атмосферата за дълго в главата, въздействат магнетично, иска ти се още веднъж да го прочетеш! Поздрав!
  • Поздрав, Виолета!

    Да, хората търсят надежда...
  • Вълнуващо!Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...