20 may 2014, 23:03

Поколенческо и не само

  Poesía » Otra
549 0 3

 

 

 

                           Поколенческо

                                     и не само...

         

                                   /Алегория/

 

 

                  Отдавна било е

                                 някъде там,

                   може би истина

                                 или измама,

                   един бил - разбран,

                                друг - неразбран,

                   но всички учасвали

                               в баналната драма...

                    После заедно тръгнали

                               с някакъв влак,

                    който отминал

                               тяхната гара

                    и спрял надалеко

                                от познатия град,

                     отреденото време

                                този влак изпреварил.

                     Като спомен останал

                                 тих, самотен бивак,

                     който вече за други

                                 бил уютна квартира,

                     заживели в очакване

                                 на поредния влак,

                     но напред и назад,

                                 влакът все маневрирал.

                      По коловоза ще дойде

                                 и желаният влак,

                      за някои той

                                 ще бъде последен -

                      като луда игра

                                 за небръснат хлапак

                      и мечтата за бягство

                                 от един свят безреден.

                            

                                 *      *     *

 

                      Из трънака върви

                                 сам минувач

                       и земята наоколо

                                 често оглежда.

                       Не обича той релсите.

                                  Търси  някакъв знак,

                        гроб или корен,

                                 за да види надежда.

 

                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финалният стих е превъзходен, не че стихото не е - просто този край е сила. Обичам краища, които са по-силни от всичко останало - оставят атмосферата за дълго в главата, въздействат магнетично, иска ти се още веднъж да го прочетеш! Поздрав!
  • Поздрав, Виолета!

    Да, хората търсят надежда...
  • Вълнуващо!Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....