20.05.2014 г., 23:03

Поколенческо и не само

544 0 3

 

 

 

                           Поколенческо

                                     и не само...

         

                                   /Алегория/

 

 

                  Отдавна било е

                                 някъде там,

                   може би истина

                                 или измама,

                   един бил - разбран,

                                друг - неразбран,

                   но всички учасвали

                               в баналната драма...

                    После заедно тръгнали

                               с някакъв влак,

                    който отминал

                               тяхната гара

                    и спрял надалеко

                                от познатия град,

                     отреденото време

                                този влак изпреварил.

                     Като спомен останал

                                 тих, самотен бивак,

                     който вече за други

                                 бил уютна квартира,

                     заживели в очакване

                                 на поредния влак,

                     но напред и назад,

                                 влакът все маневрирал.

                      По коловоза ще дойде

                                 и желаният влак,

                      за някои той

                                 ще бъде последен -

                      като луда игра

                                 за небръснат хлапак

                      и мечтата за бягство

                                 от един свят безреден.

                            

                                 *      *     *

 

                      Из трънака върви

                                 сам минувач

                       и земята наоколо

                                 често оглежда.

                       Не обича той релсите.

                                  Търси  някакъв знак,

                        гроб или корен,

                                 за да види надежда.

 

                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалният стих е превъзходен, не че стихото не е - просто този край е сила. Обичам краища, които са по-силни от всичко останало - оставят атмосферата за дълго в главата, въздействат магнетично, иска ти се още веднъж да го прочетеш! Поздрав!
  • Поздрав, Виолета!

    Да, хората търсят надежда...
  • Вълнуващо!Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...