Поколенческо и не само
Поколенческо
и не само...
/Алегория/
Отдавна било е
някъде там,
може би истина
или измама,
един бил - разбран,
друг - неразбран,
но всички учасвали
в баналната драма...
После заедно тръгнали
с някакъв влак,
който отминал
тяхната гара
и спрял надалеко
от познатия град,
отреденото време
този влак изпреварил.
Като спомен останал
тих, самотен бивак,
който вече за други
бил уютна квартира,
заживели в очакване
на поредния влак,
но напред и назад,
влакът все маневрирал.
По коловоза ще дойде
и желаният влак,
за някои той
ще бъде последен -
като луда игра
за небръснат хлапак
и мечтата за бягство
от един свят безреден.
* * *
Из трънака върви
сам минувач
и земята наоколо
често оглежда.
Не обича той релсите.
Търси някакъв знак,
гроб или корен,
за да види надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени