Поколенческо

                                     и не само...

                                   /Алегория/

                  Отдавна било е

                                 някъде там,

                   може би истина

                                 или измама,

                   един бил - разбран,

                                друг - неразбран,

                   но всички учасвали

                               в баналната драма...

                    После заедно тръгнали

                               с някакъв влак,

                    който отминал

                               тяхната гара

                    и спрял надалеко

                                от познатия град,

                     отреденото време

                                този влак изпреварил.

                     Като спомен останал

                                 тих, самотен бивак,

                     който вече за други

                                 бил уютна квартира,

                     заживели в очакване

                                 на поредния влак,

                     но напред и назад,

                                 влакът все маневрирал.

                      По коловоза ще дойде

                                 и желаният влак,

                      за някои той

                                 ще бъде последен -

                      като луда игра

                                 за небръснат хлапак

                      и мечтата за бягство

                                 от един свят безреден.

                                 *      *     *

                      Из трънака върви

                                 сам минувач

                       и земята наоколо

                                 често оглежда.

                       Не обича той релсите.

                                  Търси  някакъв знак,

                        гроб или корен,

                                 за да види надежда.