Поколения

Аз помня как го водех за ръката,

той вярваше най-много в мен!

Със мене бе в живота и в играта...

За мене беше залепен!

За него бях аз най-добрия дядо.

Той всичко  имаше от мен.

В света навлизаше момчето младо

и аз от туй бях окрилен.

И двамата вървяхме доверчиво.

И аз го гледах със любов!

И то порасна, мисля си, щастливо

и завървя в живота нов!

И стана друг! От мене няма нужда...

Нали съм старец уморен!

Със своите проблеми се събужда,

в живота си е устремен!

Сега върви, почти не ме поглежда,

почти не разговаря с мен.

Изгубил съм го аз като надежда,

а тай, като опора - мен!

   09.02.2016г.София