HristoSlavov (Hekredel) HristoSlavov (Hekredel)
1 113
13 апр. 2016 г., 20:49

Поколения

399 0 0

                      Поколения

 

Аз помня как го водех за ръката,

той вярваше най-много в мен!

Със мене бе в живота и в играта...

За мене беше залепен!

 

За него бях аз най-добрия дядо.

Той всичко  имаше от мен.

В света навлизаше момчето младо

и аз от туй бях окрилен.

 

И двамата вървяхме доверчиво.

И аз го гледах със любов!

И то порасна, мисля си, щастливо

и завървя в живота нов!

 

И стана друг! От мене няма нужда...

Нали съм старец уморен!

Със своите проблеми се събужда,

в живота си е устремен!

 

Сега върви, почти не ме поглежда,

почти не разговаря с мен.

Изгубил съм го аз като надежда,

а тай, като опора - мен!

   09.02.2016г.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0