Поколения
Аз помня как го водех за ръката,
той вярваше най-много в мен!
Със мене бе в живота и в играта...
За мене беше залепен!
За него бях аз най-добрия дядо.
Той всичко имаше от мен.
В света навлизаше момчето младо
и аз от туй бях окрилен.
И двамата вървяхме доверчиво.
И аз го гледах със любов!
И то порасна, мисля си, щастливо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация