Apr 13, 2016, 8:49 PM

Поколения 

  Poetry » Phylosophy
226 0 0

                      Поколения

 

Аз помня как го водех за ръката,

той вярваше най-много в мен!

Със мене бе в живота и в играта...

За мене беше залепен!

 

За него бях аз най-добрия дядо.

Той всичко  имаше от мен.

В света навлизаше момчето младо

и аз от туй бях окрилен.

 

И двамата вървяхме доверчиво.

И аз го гледах със любов!

И то порасна, мисля си, щастливо

и завървя в живота нов!

 

И стана друг! От мене няма нужда...

Нали съм старец уморен!

Със своите проблеми се събужда,

в живота си е устремен!

 

Сега върви, почти не ме поглежда,

почти не разговаря с мен.

Изгубил съм го аз като надежда,

а тай, като опора - мен!

   09.02.2016г.София

© Hekredel All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??