21 янв. 2018 г., 21:54

Поколения

394 1 1

Поколения

 

На тази възраст  имам много внуци

и всички станаха почти мъже.

Преди си бяхме милички и "муци",

днес трябва да се теглим със въже!

 

Преди бях дядо, гледаха ме всички

и всички търсеха контакт със мен,

жужаха те край мен като пчелички...

Деляхме си закачки и терен!

 

Подаваха ръцете им да хвана,

да видят, че съм истински със тях,

започвахме закачки от зарана

и вечерта си лягахме със смях!

 

Те чувстваха във мен авторитета,

че всичко мога и че всичко знам,

на всички съм предвестник на късмета,

добряка койта нещичко ще дам.

 

Туй бе така, но днеска е различно,

 те търсят и вървят по своя път,

и целите им вече са различни,

опитват се по свой път да вървят.

 

Сега се виждаме, когато можем.

Нещата са различни всеки ден.

Понякога по думичка си кажем,

но това ми стига и на мен!

 

 20.01.2018.София

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...