Jan 21, 2018, 9:54 PM

Поколения

396 1 1

Поколения

 

На тази възраст  имам много внуци

и всички станаха почти мъже.

Преди си бяхме милички и "муци",

днес трябва да се теглим със въже!

 

Преди бях дядо, гледаха ме всички

и всички търсеха контакт със мен,

жужаха те край мен като пчелички...

Деляхме си закачки и терен!

 

Подаваха ръцете им да хвана,

да видят, че съм истински със тях,

започвахме закачки от зарана

и вечерта си лягахме със смях!

 

Те чувстваха във мен авторитета,

че всичко мога и че всичко знам,

на всички съм предвестник на късмета,

добряка койта нещичко ще дам.

 

Туй бе така, но днеска е различно,

 те търсят и вървят по своя път,

и целите им вече са различни,

опитват се по свой път да вървят.

 

Сега се виждаме, когато можем.

Нещата са различни всеки ден.

Понякога по думичка си кажем,

но това ми стига и на мен!

 

 20.01.2018.София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...