21.01.2018 г., 21:54

Поколения

391 1 1

Поколения

 

На тази възраст  имам много внуци

и всички станаха почти мъже.

Преди си бяхме милички и "муци",

днес трябва да се теглим със въже!

 

Преди бях дядо, гледаха ме всички

и всички търсеха контакт със мен,

жужаха те край мен като пчелички...

Деляхме си закачки и терен!

 

Подаваха ръцете им да хвана,

да видят, че съм истински със тях,

започвахме закачки от зарана

и вечерта си лягахме със смях!

 

Те чувстваха във мен авторитета,

че всичко мога и че всичко знам,

на всички съм предвестник на късмета,

добряка койта нещичко ще дам.

 

Туй бе така, но днеска е различно,

 те търсят и вървят по своя път,

и целите им вече са различни,

опитват се по свой път да вървят.

 

Сега се виждаме, когато можем.

Нещата са различни всеки ден.

Понякога по думичка си кажем,

но това ми стига и на мен!

 

 20.01.2018.София

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...