Поколения

На тази възраст  имам много внуци

и всички станаха почти мъже.

Преди си бяхме милички и "муци",

днес трябва да се теглим със въже!

Преди бях дядо, гледаха ме всички

и всички търсеха контакт със мен,

жужаха те край мен като пчелички...

Деляхме си закачки и терен!

Подаваха ръцете им да хвана,

да видят, че съм истински със тях,

започвахме закачки от зарана

и вечерта си лягахме със смях!

Те чувстваха във мен авторитета,

че всичко мога и че всичко знам,

на всички съм предвестник на късмета,

добряка койта нещичко ще дам.

Туй бе така, но днеска е различно,

 те търсят и вървят по своя път,

и целите им вече са различни,

опитват се по свой път да вървят.

Сега се виждаме, когато можем.

Нещата са различни всеки ден.

Понякога по думичка си кажем,

но това ми стига и на мен!

 20.01.2018.София