Да помълчим...
на тръгване
са празни
думите
и дишат учестено
в унисон с тъгата,
а в ъгъла
с презряно
недоверие
предвкусва
замъглени мисли
тишината.
Пред прага
на отминали
завети,
затлачени
от бездиханно
овчелюбие
залъгваме
душите си
с обети,
покрили
жаждата
с бездушие...
***
Къде отмират
зимите?
Къде мигът
поема дъх?
И още ли бушуват
залези
върху гърдите на
невръстната ти плът?!
07.06.08
Пловдив
© Бехрин Все права защищены
зимите?
Къде мигът
поема дъх?
И още ли бушуват
залези
върху гърдите на
невръстната ти плът?!