Да помълчим...
на тръгване
са празни
думите
и дишат учестено
в унисон с тъгата,
а в ъгъла
с презряно
недоверие
предвкусва
замъглени мисли
тишината.
Пред прага
на отминали
завети,
затлачени
от бездиханно
овчелюбие
залъгваме
душите си
с обети,
покрили
жаждата
с бездушие...
***
Къде отмират
зимите?
Къде мигът
поема дъх?
И още ли бушуват
залези
върху гърдите на
невръстната ти плът?!
07.06.08
Пловдив
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
