Да помълчим...
на тръгване
са празни
думите
и дишат учестено
в унисон с тъгата,
а в ъгъла
с презряно
недоверие
предвкусва
замъглени мисли
тишината.
Пред прага
на отминали
завети,
затлачени
от бездиханно
овчелюбие
залъгваме
душите си
с обети,
покрили
жаждата
с бездушие...
***
Къде отмират
зимите?
Къде мигът
поема дъх?
И още ли бушуват
залези
върху гърдите на
невръстната ти плът?!
07.06.08
Пловдив
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
