8.06.2008 г., 8:39

" ... покрили жаждата с бездушие"

856 0 8
 

Да помълчим...

 

на тръгване

са празни

думите

и дишат учестено

в унисон с тъгата,

а в ъгъла

с презряно

недоверие

предвкусва

замъглени мисли

тишината.

Пред прага

на отминали

завети,

затлачени

от бездиханно

овчелюбие

залъгваме

душите си

с обети,

покрили

жаждата

с бездушие...

 

***

 

Къде отмират

зимите?

Къде мигът

поема дъх?

И още ли бушуват

залези

върху гърдите на

невръстната ти плът?!

 

07.06.08

Пловдив

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...