27 мая 2015 г., 23:21

Покров

401 0 0

                                                                  Покров

 

 

Дъх на цвете!

            Диханно и омайващо!

Цвят червен!... Роза....

 

                                в себе си вплете.

Идеали! Младост! Една любов!

Без мяра... Без поза...

Богове на живота.... Покров!

 

 

Време кармично. И толкова лично.

                                      Драмата спира.

Бодилът мечтите пробива.

Прегръдка--простора се свива.

Топлината прелива.

                  Посоки, посоки, но една

в себе си носят

                  и мъж и жена.

 

 

                                 .....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...