May 27, 2015, 11:21 PM

Покров

  Poetry » Love
397 0 0

                                                                  Покров

 

 

Дъх на цвете!

            Диханно и омайващо!

Цвят червен!... Роза....

 

                                в себе си вплете.

Идеали! Младост! Една любов!

Без мяра... Без поза...

Богове на живота.... Покров!

 

 

Време кармично. И толкова лично.

                                      Драмата спира.

Бодилът мечтите пробива.

Прегръдка--простора се свива.

Топлината прелива.

                  Посоки, посоки, но една

в себе си носят

                  и мъж и жена.

 

 

                                 .....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...