May 27, 2015, 11:21 PM

Покров

  Poetry » Love
404 0 0

                                                                  Покров

 

 

Дъх на цвете!

            Диханно и омайващо!

Цвят червен!... Роза....

 

                                в себе си вплете.

Идеали! Младост! Една любов!

Без мяра... Без поза...

Богове на живота.... Покров!

 

 

Време кармично. И толкова лично.

                                      Драмата спира.

Бодилът мечтите пробива.

Прегръдка--простора се свива.

Топлината прелива.

                  Посоки, посоки, но една

в себе си носят

                  и мъж и жена.

 

 

                                 .....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...