8 нояб. 2015 г., 19:53

Покров

445 0 5

                                                                             Покров

 

 

Дъх на цвете!

             Диханно и омайващо!

Цвят червен!... Роза...

                              в себе си вплете.

Идеали! Младост! Една любов!

Без мяра... Без поза... 

Богове на живота... Покров!

Време кармично и толкова лично.

                    Драмата спира.

Бодилът мечтите пробива.

                  прегръдка - просторът се свива.

Топлината прелива.

Посоки, посоки, но една

в  себе си носят

                     и мъж, и жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за изразеното радостно чувство Велин
  • Грабнаха ме толкова много неща тук! Много разнопосочни, но но не могат едно без друго, и не трябва. Поздрави за пробуденото усещане у мен!
  • Благодаря Анастасия.Радвам се , че изказа своето мнение.
  • Благодаря ти Тони.Светъл ден изпълнен с радост.
  • Поздравление за хубавата и оригинално подредена творба!
    Радвам се, че напредваш!Хубава вечер!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...