8 нояб. 2015 г., 19:53

Покров

451 0 5

                                                                             Покров

 

 

Дъх на цвете!

             Диханно и омайващо!

Цвят червен!... Роза...

                              в себе си вплете.

Идеали! Младост! Една любов!

Без мяра... Без поза... 

Богове на живота... Покров!

Време кармично и толкова лично.

                    Драмата спира.

Бодилът мечтите пробива.

                  прегръдка - просторът се свива.

Топлината прелива.

Посоки, посоки, но една

в  себе си носят

                     и мъж, и жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за изразеното радостно чувство Велин
  • Грабнаха ме толкова много неща тук! Много разнопосочни, но но не могат едно без друго, и не трябва. Поздрави за пробуденото усещане у мен!
  • Благодаря Анастасия.Радвам се , че изказа своето мнение.
  • Благодаря ти Тони.Светъл ден изпълнен с радост.
  • Поздравление за хубавата и оригинално подредена творба!
    Радвам се, че напредваш!Хубава вечер!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...