yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
8.11.2015 г., 19:53

Покров

446 0 5

                                                                             Покров

 

 

Дъх на цвете!

             Диханно и омайващо!

Цвят червен!... Роза...

                              в себе си вплете.

Идеали! Младост! Една любов!

Без мяра... Без поза... 

Богове на живота... Покров!

Време кармично и толкова лично.

                    Драмата спира.

Бодилът мечтите пробива.

                  прегръдка - просторът се свива.

Топлината прелива.

Посоки, посоки, но една

в  себе си носят

                     и мъж, и жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Благодаря за изразеното радостно чувство Велин
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Грабнаха ме толкова много неща тук! Много разнопосочни, но но не могат едно без друго, и не трябва. Поздрави за пробуденото усещане у мен!
  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Благодаря Анастасия.Радвам се , че изказа своето мнение.
  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Благодаря ти Тони.Светъл ден изпълнен с радост.
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Поздравление за хубавата и оригинално подредена творба!
    Радвам се, че напредваш!Хубава вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0