Nov 8, 2015, 7:53 PM

Покров

  Poetry » Love
448 0 5

                                                                             Покров

 

 

Дъх на цвете!

             Диханно и омайващо!

Цвят червен!... Роза...

                              в себе си вплете.

Идеали! Младост! Една любов!

Без мяра... Без поза... 

Богове на живота... Покров!

Време кармично и толкова лично.

                    Драмата спира.

Бодилът мечтите пробива.

                  прегръдка - просторът се свива.

Топлината прелива.

Посоки, посоки, но една

в  себе си носят

                     и мъж, и жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за изразеното радостно чувство Велин
  • Грабнаха ме толкова много неща тук! Много разнопосочни, но но не могат едно без друго, и не трябва. Поздрави за пробуденото усещане у мен!
  • Благодаря Анастасия.Радвам се , че изказа своето мнение.
  • Благодаря ти Тони.Светъл ден изпълнен с радост.
  • Поздравление за хубавата и оригинално подредена творба!
    Радвам се, че напредваш!Хубава вечер!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....