Покров
Дъх на цвете!
Диханно и омайващо!
Цвят червен!... Роза...
в себе си вплете.
Идеали! Младост! Една любов!
Без мяра... Без поза...
Богове на живота... Покров!
Време кармично и толкова лично.
Драмата спира.
Бодилът мечтите пробива.
прегръдка - просторът се свива.
Топлината прелива.
Посоки, посоки, но една
в себе си носят
и мъж, и жена.
© Йонка Янкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
