МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K

26 сент. 2019 г., 07:37

Покръстването на Тор

Поэзия

584 1 4

Омръзна ми да те обичам през стъкло.

Из лабиринтите на ледения замък

изгубих себе си. А чуждото тегло

над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.

Пред мъртвите отдавна, древни божества

не искам да те съзерцавам коленичил.

Как им принасяш в жертва клетвени слова,

уж само мой, а всъщност – ничий.

Омръзна ми да те обичам през стъкло.

Да те деля с това, което ни разделя.

Чукът в ръцете ми свисти протяжно, зло –

не си почива Любовта дори в неделя.

Пред стария, видял какво ли не диван –

сърцето ми – в парченца счупен син екран.

24.09.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, Мариана. Важното е да си поставяме постижими цели. А темата не е оригинална. В началото на 90-те бях публикувала есе, което се казваше "Когато телевизията е Господ". Нещата не са се променили много оттогава, че и от преди това. Само че сега Ален Делон със синия балон се казва Крис Хемсуърт и е с чука на Тор. Идолите са различни, явлението е същото. И трябва да внимаваме да не изгубим себе си в преклонението си пред тях. Аз изгубих цяла строфа. Усмивка.

2019-09-26T14:30:39+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, Райна. За съжаление съм и разсеяна. Радвам се, че ме четеш, въпреки това. Много ти благодаря.

2019-09-26T08:36:59+03:00
RainaVakova

"Да те деля с това, което ни разделя." Страхотна си ,Мария! Обичам да те чета*

2019-09-26T08:30:21+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Пропуснала съм втората строфа:

Обръгнах на корони трънени, венци
над тронове безмълвни. И безкрайни
редици от прислужници – скопци,
понесли свещници с елей от тайни.

Извинявам се заради бързането си, което ми отмъкна строфата. Но е важна, затова я допълних в коментара.

2019-09-26T07:42:23+03:00

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0