26.09.2019 г., 7:37

Покръстването на Тор

582 1 4

Омръзна ми да те обичам през стъкло.

Из лабиринтите на ледения замък

изгубих себе си. А чуждото тегло

над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.

 

Пред мъртвите отдавна, древни божества

не искам да те съзерцавам коленичил.

Как им принасяш в жертва клетвени слова,

уж само мой, а всъщност – ничий.

 

Омръзна ми да те обичам през стъкло.

Да те деля с това, което ни разделя.

Чукът в ръцете ми свисти протяжно, зло –

не си почива Любовта дори в неделя.

 

Пред стария, видял какво ли не диван –

сърцето ми – в парченца счупен син екран. 

 

 

24.09.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мариана. Важното е да си поставяме постижими цели. А темата не е оригинална. В началото на 90-те бях публикувала есе, което се казваше "Когато телевизията е Господ". Нещата не са се променили много оттогава, че и от преди това. Само че сега Ален Делон със синия балон се казва Крис Хемсуърт и е с чука на Тор. Идолите са различни, явлението е същото. И трябва да внимаваме да не изгубим себе си в преклонението си пред тях. Аз изгубих цяла строфа. Усмивка.
  • Благодаря, Райна. За съжаление съм и разсеяна. Радвам се, че ме четеш, въпреки това. Много ти благодаря.
  • "Да те деля с това, което ни разделя." Страхотна си ,Мария! Обичам да те чета*
  • Пропуснала съм втората строфа:

    Обръгнах на корони трънени, венци
    над тронове безмълвни. И безкрайни
    редици от прислужници – скопци,
    понесли свещници с елей от тайни.

    Извинявам се заради бързането си, което ми отмъкна строфата. Но е важна, затова я допълних в коментара.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...