Омръзна ми да те обичам през стъкло.
Из лабиринтите на ледения замък
изгубих себе си. А чуждото тегло
над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.
Пред мъртвите отдавна, древни божества
не искам да те съзерцавам коленичил.
Как им принасяш в жертва клетвени слова,
уж само мой, а всъщност – ничий.
Омръзна ми да те обичам през стъкло.
Да те деля с това, което ни разделя.
Чукът в ръцете ми свисти протяжно, зло –
не си почива Любовта дори в неделя. ...