30 июн. 2013 г., 12:02

Полет

1.3K 0 7

На стаята в сумрака
на лунна светлина
към тебе ще пристъпя
и ще затрептя.

 

Ще те прегърна леко
ефирно - като мим.
Ще те докосна страстно
и двама ще трептим.

 

Ще те целуна бързо
и пак ще полетя
през облачета бели
към лунните цветя.

 

Ще искам да си с мене
но ти оставаш тук -
не стига за летене
смелостта на друг.

 

На стаята в сумрака
и двамата трептим.
Смел бъди. И можем
двама да летим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Будурова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...