30 июн. 2013 г., 12:02

Полет

1.3K 0 7

На стаята в сумрака
на лунна светлина
към тебе ще пристъпя
и ще затрептя.

 

Ще те прегърна леко
ефирно - като мим.
Ще те докосна страстно
и двама ще трептим.

 

Ще те целуна бързо
и пак ще полетя
през облачета бели
към лунните цветя.

 

Ще искам да си с мене
но ти оставаш тук -
не стига за летене
смелостта на друг.

 

На стаята в сумрака
и двамата трептим.
Смел бъди. И можем
двама да летим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Будурова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...