На стаята в сумрака
на лунна светлина
към тебе ще пристъпя
и ще затрептя.
Ще те прегърна леко
ефирно - като мим.
Ще те докосна страстно
и двама ще трептим.
Ще те целуна бързо
и пак ще полетя
през облачета бели
към лунните цветя.
Ще искам да си с мене
но ти оставаш тук -
не стига за летене
смелостта на друг.
На стаята в сумрака
и двамата трептим.
Смел бъди. И можем
двама да летим.
© Снежина Будурова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
