30.06.2013 г., 12:02

Полет

1.3K 0 7

На стаята в сумрака
на лунна светлина
към тебе ще пристъпя
и ще затрептя.

 

Ще те прегърна леко
ефирно - като мим.
Ще те докосна страстно
и двама ще трептим.

 

Ще те целуна бързо
и пак ще полетя
през облачета бели
към лунните цветя.

 

Ще искам да си с мене
но ти оставаш тук -
не стига за летене
смелостта на друг.

 

На стаята в сумрака
и двамата трептим.
Смел бъди. И можем
двама да летим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Будурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...