На стаята в сумрака
на лунна светлина
към тебе ще пристъпя
и ще затрептя.
Ще те прегърна леко
ефирно - като мим.
Ще те докосна страстно
и двама ще трептим.
Ще те целуна бързо
и пак ще полетя
през облачета бели
към лунните цветя.
Ще искам да си с мене
но ти оставаш тук -
не стига за летене
смелостта на друг.
На стаята в сумрака
и двамата трептим.
Смел бъди. И можем
двама да летим.
© Снежина Будурова Всички права запазени
Поздрави и успех!!