Полет
Животът ни осъжда на мечти…
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.
Сами сме в пътя като зверове,
във джунгла тъжна и умислена...
отрязват ни ръце, нозе, криле
с напътствия за чужди истини.
Във коловоз ни вкарват неусетно,
коват ни клетки на душите.
С омраза се каляваме до бедност
и вътрешният глас от гняв залита.
Обичаме - да ни обичат някак,
прощаваме, за да ни простят…
Откриваме най-ценния приятел -
страданието, феникс в смелостта.
Животът ни осъжда да мечтаем -
на доживотна вечна младост,
със полет тъй неразбираем -
безкрайно влюбен в свободата.
ekstasis
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
