ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
15 янв. 2016 г., 00:19

Полет 

  Поэзия » Философская
733 0 4

Животът ни осъжда на мечти…
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.

Сами сме в пътя като зверове,
във джунгла тъжна и умислена...
отрязват ни ръце, нозе, криле
с напътствия за чужди истини.

Във коловоз ни вкарват неусетно,
коват ни клетки на душите.
С омраза се каляваме до бедност
и вътрешният глас от гняв залита.

Обичаме - да ни обичат някак,
прощаваме, за да ни простят…
Откриваме най-ценния приятел -
страданието, феникс в смелостта.

Животът ни осъжда да мечтаем -
на доживотна вечна младост,
със полет тъй неразбираем -
безкрайно влюбен в свободата.

 

ekstasis

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много!
  • "С омраза се каляваме до бедност
    и вътрешният глас от гняв залита."

    Докосваш...
  • Много ме докосна..., - "Животът е възмутителен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш." Карол Корд
    "Обичаме - да ни обичат някак,
    прощаваме, за да ни простят…
    Откриваме най-ценния приятел -
    страданието, феникс в смелостта."
  • "Сами сме в пътя като зверове,
    във джунгла тъжна и умислена...
    отрязват ни ръце, нозе, криле
    с напътствия за чужди истини."
    Споделям...
    Поздравления за хубавото стихотворение!
Предложения
: ??:??