Полет
Животът ни осъжда на мечти…
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.
Сами сме в пътя като зверове,
във джунгла тъжна и умислена...
отрязват ни ръце, нозе, криле
с напътствия за чужди истини.
Във коловоз ни вкарват неусетно,
коват ни клетки на душите.
С омраза се каляваме до бедност
и вътрешният глас от гняв залита.
Обичаме - да ни обичат някак,
прощаваме, за да ни простят…
Откриваме най-ценния приятел -
страданието, феникс в смелостта.
Животът ни осъжда да мечтаем -
на доживотна вечна младост,
със полет тъй неразбираем -
безкрайно влюбен в свободата.
ekstasis
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви много!
-
"С омраза се каляваме до бедност
и вътрешният глас от гняв залита."
Докосваш... -
Много ме докосна..., - "Животът е възмутителен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш." Карол Корд
"Обичаме - да ни обичат някак,
прощаваме, за да ни простят…
Откриваме най-ценния приятел -
страданието, феникс в смелостта." -
"Сами сме в пътя като зверове,
във джунгла тъжна и умислена...
отрязват ни ръце, нозе, криле
с напътствия за чужди истини."
Споделям...
Поздравления за хубавото стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
