26 янв. 2021 г., 22:13  

Полет

471 5 22

Набрала съм къпини за изпът.

Наляла съм вода. И глътка вино.

Сърцето е един самотен кът –

ще го изпълня с хората любими.

Отивам си. Разплаквам се, почти!

Часовника, за времето завързвам.

На терминала – полетът “Мечти“

излита точно в осем. Тичам! Бързо!

Сега към Лондон. Утре към Китай.

Сто земни чудеса ще изживея,

защото нашата Земя е Рай.

И трябва само да се влюбим в нея.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз цял живот пътувам, Иржи! Човек не трябва да се затваря в родното място. Трябва да го обича, но Земята предлага толкова много и изборът е наш да се насладим на цялата и красота!
  • Заминаващият е винаги щастлив! Защото казват "Човекът е човек, когато е на път"...Но няма по- прекрасна от Родината! Малък, но красив стих и със много съдържание, Дени!
  • Благодаря, Ники!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Дени!
  • Калин, Миленче и Безжичен, удоволствието е мое!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...