26 янв. 2021 г., 22:13  

Полет

473 5 22

Набрала съм къпини за изпът.

Наляла съм вода. И глътка вино.

Сърцето е един самотен кът –

ще го изпълня с хората любими.

Отивам си. Разплаквам се, почти!

Часовника, за времето завързвам.

На терминала – полетът “Мечти“

излита точно в осем. Тичам! Бързо!

Сега към Лондон. Утре към Китай.

Сто земни чудеса ще изживея,

защото нашата Земя е Рай.

И трябва само да се влюбим в нея.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз цял живот пътувам, Иржи! Човек не трябва да се затваря в родното място. Трябва да го обича, но Земята предлага толкова много и изборът е наш да се насладим на цялата и красота!
  • Заминаващият е винаги щастлив! Защото казват "Човекът е човек, когато е на път"...Но няма по- прекрасна от Родината! Малък, но красив стих и със много съдържание, Дени!
  • Благодаря, Ники!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Дени!
  • Калин, Миленче и Безжичен, удоволствието е мое!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...