26.01.2021 г., 22:13  

Полет

467 5 22

Набрала съм къпини за изпът.

Наляла съм вода. И глътка вино.

Сърцето е един самотен кът –

ще го изпълня с хората любими.

Отивам си. Разплаквам се, почти!

Часовника, за времето завързвам.

На терминала – полетът “Мечти“

излита точно в осем. Тичам! Бързо!

Сега към Лондон. Утре към Китай.

Сто земни чудеса ще изживея,

защото нашата Земя е Рай.

И трябва само да се влюбим в нея.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз цял живот пътувам, Иржи! Човек не трябва да се затваря в родното място. Трябва да го обича, но Земята предлага толкова много и изборът е наш да се насладим на цялата и красота!
  • Заминаващият е винаги щастлив! Защото казват "Човекът е човек, когато е на път"...Но няма по- прекрасна от Родината! Малък, но красив стих и със много съдържание, Дени!
  • Благодаря, Ники!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Дени!
  • Калин, Миленче и Безжичен, удоволствието е мое!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...