20 апр. 2007 г., 00:30

ПОЛЕТ 

  Поэзия
758 0 14
Няма да живея сто години!
Бог ми е свидетел за това!
Защо ли? Имам си причини
една от тях е – ненавиждам глупостта.

Мразя още – алчност, мерзост, завист...
Пред себе си и пред света съм прям!
Този начин мисля, че е правият...
А кривият не искам да го знам!

Когато си отида, не плачете!
Разпитайте за моите дела.
Не съм светец, но пътя ми е светъл...
Не съм и рана, но със кръв боля...

На гроба доведете две дечица,
с кофички да ровят във пръстта...
Душата ми ще се превърне в птица
погалена от детската ръка...



© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??