Apr 20, 2007, 12:30 AM

ПОЛЕТ

  Poetry
906 0 14
Няма да живея сто години!
Бог ми е свидетел за това!
Защо ли? Имам си причини
една от тях е – ненавиждам глупостта.

Мразя още – алчност, мерзост, завист...
Пред себе си и пред света съм прям!
Този начин мисля, че е правият...
А кривият не искам да го знам!

Когато си отида, не плачете!
Разпитайте за моите дела.
Не съм светец, но пътя ми е светъл...
Не съм и рана, но със кръв боля...

На гроба доведете две дечица,
с кофички да ровят във пръстта...
Душата ми ще се превърне в птица
погалена от детската ръка...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма да живея сто години. Не се бъркай в Божиите дела!Така...А стихът ти е върха!!!
  • Много силен стих!!!
  • Мразя още – алчност, мерзост, завист...

    Този стих не ми хареса единствено.
    Поздрави!!!
  • Душата ти е птица... лети!...
  • Пред този стих,Вальо, мога само да замълча...
    Остани си все така истински човек!
    Поздрави и

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...