7 июн. 2013 г., 19:36

Полет

971 0 0

Сам сред хора, беден сред богати,                                                                                                            в сърцето буца, хлябът със кора е...                                                                                                     с думи ти не можеш, неразбран си,                                                                                                        хладен вятър що те бутне - паднеш.                                                                                                 Ставаш, спъваш се, залиташ,                                                                                                                          много искаш, малко взимаш,                                                                                                              обръщаш се и спираш,                                                                                                                           какво се случва не разбираш?!...                                                                                                         А все потъваш и потъваш...                                                                                                              спаси се, чуваш ли, отлиташ!                                                                                                                   Там е по-добре, ти не разбираш!                                                                                                       Не искам вече да прозирам,                                                                                                                 а искам като птичка волна                                                                                                                 да ида там горе в небесата,                                                                                                                 при красотата, при душата!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Канева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...