7 июн. 2013 г., 19:36

Полет

974 0 0

Сам сред хора, беден сред богати,                                                                                                            в сърцето буца, хлябът със кора е...                                                                                                     с думи ти не можеш, неразбран си,                                                                                                        хладен вятър що те бутне - паднеш.                                                                                                 Ставаш, спъваш се, залиташ,                                                                                                                          много искаш, малко взимаш,                                                                                                              обръщаш се и спираш,                                                                                                                           какво се случва не разбираш?!...                                                                                                         А все потъваш и потъваш...                                                                                                              спаси се, чуваш ли, отлиташ!                                                                                                                   Там е по-добре, ти не разбираш!                                                                                                       Не искам вече да прозирам,                                                                                                                 а искам като птичка волна                                                                                                                 да ида там горе в небесата,                                                                                                                 при красотата, при душата!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Канева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...