Сам сред хора, беден сред богати, в сърцето буца, хлябът със кора е... с думи ти не можеш, неразбран си, хладен вятър що те бутне - паднеш. Ставаш, спъваш се, залиташ, много искаш, малко взимаш, обръщаш се и спираш, какво се случва не разбираш?!... А все потъваш и потъваш... спаси се, чуваш ли, отлиташ! Там е по-добре, ти не разбираш! Не искам вече да прозирам, а искам като птичка волна да ида там горе в небесата, при красотата, при душата!!!