Jun 7, 2013, 7:36 PM

Полет

  Poetry
966 0 0

Сам сред хора, беден сред богати,                                                                                                            в сърцето буца, хлябът със кора е...                                                                                                     с думи ти не можеш, неразбран си,                                                                                                        хладен вятър що те бутне - паднеш.                                                                                                 Ставаш, спъваш се, залиташ,                                                                                                                          много искаш, малко взимаш,                                                                                                              обръщаш се и спираш,                                                                                                                           какво се случва не разбираш?!...                                                                                                         А все потъваш и потъваш...                                                                                                              спаси се, чуваш ли, отлиташ!                                                                                                                   Там е по-добре, ти не разбираш!                                                                                                       Не искам вече да прозирам,                                                                                                                 а искам като птичка волна                                                                                                                 да ида там горе в небесата,                                                                                                                 при красотата, при душата!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Канева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...