От моя прозорец се вижда гората

на Витоша близка, скалистият връх.

Прелита стремглаво на гълъби ято,

подава главицата нарцисов стрък.

Покрила бе зимата всичко във бяло.

Студът бе сковал и рекичката в лед.

Но духна южнякът, природата цяла

смени си декора на юноша блед.

А слънцето грейна и тук, на балкона.

Покри се в зелено и дворът, смутен

от пряко минаваща жива икона

и кучета гладни – за хапка от мен.

Кръвта пролетта закопняла раздвижи

и с ятото гълъби литвам и аз

забравил за всичките болки и грижи.

Гнездото-количка оставям на вас!