Полет над кукувиче гнездо
От моя прозорец се вижда гората
на Витоша близка, скалистият връх.
Прелита стремглаво на гълъби ято,
подава главицата нарцисов стрък.
Покрила бе зимата всичко във бяло.
Студът бе сковал и рекичката в лед.
Но духна южнякът, природата цяла
смени си декора на юноша блед.
А слънцето грейна и тук, на балкона.
Покри се в зелено и дворът, смутен
от пряко минаваща жива икона
и кучета гладни – за хапка от мен.
Кръвта пролетта закопняла раздвижи
и с ятото гълъби литвам и аз
забравил за всичките болки и грижи.
Гнездото-количка оставям на вас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
