Apr 14, 2013, 8:04 PM

Полет над кукувиче гнездо

  Poetry » Other
554 0 1

От моя прозорец се вижда гората

на Витоша близка, скалистият връх.

Прелита стремглаво на гълъби ято,

подава главицата нарцисов стрък.

 

Покрила бе зимата всичко във бяло.

Студът бе сковал и рекичката в лед.

Но духна южнякът, природата цяла

смени си декора на юноша блед.

 

А слънцето грейна и тук, на балкона.

Покри се в зелено и дворът, смутен

от пряко минаваща жива икона

и кучета гладни – за хапка от мен.

 

Кръвта пролетта закопняла раздвижи

и с ятото гълъби литвам и аз

забравил за всичките болки и грижи.

Гнездото-количка оставям на вас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...