27 янв. 2008 г., 21:16

Полет над нощта

1.2K 0 2

ПОЛЕТ НАД НОЩТА

Това сирото момиче,
сгушено в студения камък,
очаква своето бяло птиче
и копнее за нов пламък.

То вярва в чудеса,
дори в приказни принцеси.
Витае в своите небеса
и не е като всички контеси.

Момичето е бездомно
и е без дрехи почти.
Снегът се трупа вероломно
и под него загиват всички мечти.

Зимната нощ е много зловеща,
за момичето - тъмна и страшна.
И камбаната с рев кънтяща
разпилява снега по улицата прашна.

На утрето всичко е спокойно
и потънало в преспи от сняг.
А момичето - красиво и стройно,
е вечно заспало в своя бяг.

Лицето й е ангелски бяло,
а сини са замръзналите ръчички.
И сега без дрехи, без покривало
тя веч лети със своите птички...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ми просто е прекрасно...толкоеа истински и нежно...според мен това ти е най-доброто до сега......много силно просто много красиво..продължавай само така лилси...поздравления и адмирации хахаха
  • Много тъжно...Но прекрасно...Браво, Лилия! С много обич и усмивки

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...