ПОЛЕТ НАД НОЩТА
Това сирото момиче,
сгушено в студения камък,
очаква своето бяло птиче
и копнее за нов пламък.
То вярва в чудеса,
дори в приказни принцеси.
Витае в своите небеса
и не е като всички контеси.
Момичето е бездомно
и е без дрехи почти.
Снегът се трупа вероломно
и под него загиват всички мечти.
Зимната нощ е много зловеща,
за момичето - тъмна и страшна.
И камбаната с рев кънтяща
разпилява снега по улицата прашна.
На утрето всичко е спокойно
и потънало в преспи от сняг.
А момичето - красиво и стройно,
е вечно заспало в своя бяг.
Лицето й е ангелски бяло,
а сини са замръзналите ръчички.
И сега без дрехи, без покривало
тя веч лети със своите птички...