Не ще се измъкнеш от пороците.
За тази истина прогледнах днес.
Неведоми са на хората уроците,
докато не осъзнаеш, че са за прогрес.
Те блъскат те със сила по челото
и опитват се през него да преминат,
сочейки ти трудния път на колелото,
по който ще се движиш и споминеш.
Но от него не искаш да се отклониш.
Наблюдаваш движението в хипноза.
На тяхната власт ще се поклониш,
връчвайки й съдбата си грозна.
А защо е такава, не се ли питаш?
Защо остави я в ръцете омърсени?
Защо отказа любовта ми да изпиташ,
бягайки от чувствата ми извисени?
Уплаши се от бляскавата им чистота,
виждайки порочното отражение в тях?
Или се страхуваш от тяхната висота
и че да си там за теб ще бъде грях?
Затова и днес ти не ме прегърна.
Успя да ме убедиш вече да се откажа.
Но утре с нови сили ще се върна
и че можем да летим, аз ще ти докажа!
© Биби Все права защищены
Благодаря ти, слънчева Лили!