Nov 28, 2016, 12:12 PM

Полет над пороците

  Poetry » Love
787 1 7

Не ще се измъкнеш от пороците.

За тази истина прогледнах днес.

Неведоми са на хората уроците,

докато не осъзнаеш, че са за прогрес.

 

Те блъскат те със сила по челото

и опитват се през него да преминат,

сочейки ти трудния път на колелото,

по който ще се движиш и споминеш.

 

Но от него не искаш да се отклониш.

Наблюдаваш движението в хипноза.

На тяхната власт ще се поклониш,

връчвайки й съдбата си грозна.

 

А защо е такава, не се ли питаш?

Защо остави я в ръцете омърсени?

Защо отказа любовта ми да изпиташ,

бягайки от чувствата ми извисени?

 

Уплаши се от бляскавата им чистота,

виждайки порочното отражение в тях?

Или се страхуваш от тяхната висота

и че да си там за теб ще бъде грях?

 

Затова и днес ти не ме прегърна.

Успя да ме убедиш вече да се откажа.

Но утре с нови сили ще се върна

и че можем да летим, аз ще ти докажа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Именно затова всеки би могъл да се "спаси" от мрака..
    Благодаря ти, слънчева Лили!
  • Тук съм, както винаги - мила Биби!
    Трябва да сме само себе си, никой друг и да се приемаме каквито сме със всички недостатъци и качества, защото да пътуваш към себе си е усъвършенстване, а не самата цел и щом си себе си, не може да е нещо лошо, тук не говоря за правилно и грешно, а за избора заложен в нас самите и това е нещото което трябва да променяме. Никой не се е родил лош, в нас има от доброто и лошото и оттам насетне всичко зависи от нашите избори.
  • И двете сте много прави!
  • Един полет към себе си...
  • Обичаш ли, не се отказваш лесно! Харесах!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...