Nov 28, 2016, 12:12 PM

Полет над пороците 

  Poetry » Love
487 1 7

Не ще се измъкнеш от пороците.

За тази истина прогледнах днес.

Неведоми са на хората уроците,

докато не осъзнаеш, че са за прогрес.

 

Те блъскат те със сила по челото

и опитват се през него да преминат,

сочейки ти трудния път на колелото,

по който ще се движиш и споминеш.

 

Но от него не искаш да се отклониш.

Наблюдаваш движението в хипноза.

На тяхната власт ще се поклониш,

връчвайки й съдбата си грозна.

 

А защо е такава, не се ли питаш?

Защо остави я в ръцете омърсени?

Защо отказа любовта ми да изпиташ,

бягайки от чувствата ми извисени?

 

Уплаши се от бляскавата им чистота,

виждайки порочното отражение в тях?

Или се страхуваш от тяхната висота

и че да си там за теб ще бъде грях?

 

Затова и днес ти не ме прегърна.

Успя да ме убедиш вече да се откажа.

Но утре с нови сили ще се върна

и че можем да летим, аз ще ти докажа!

© Биби All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Именно затова всеки би могъл да се "спаси" от мрака..
    Благодаря ти, слънчева Лили!
  • Тук съм, както винаги - мила Биби!
    Трябва да сме само себе си, никой друг и да се приемаме каквито сме със всички недостатъци и качества, защото да пътуваш към себе си е усъвършенстване, а не самата цел и щом си себе си, не може да е нещо лошо, тук не говоря за правилно и грешно, а за избора заложен в нас самите и това е нещото което трябва да променяме. Никой не се е родил лош, в нас има от доброто и лошото и оттам насетне всичко зависи от нашите избори.
  • И двете сте много прави!
  • Един полет към себе си...
  • Обичаш ли, не се отказваш лесно! Харесах!
  • Искрени благодарности!
  • "Но утре с нови сили ще се върна
    и че можем да летим, аз ще ти докажа!"
    Харесах!
Random works
: ??:??