Полет над пороците
Не ще се измъкнеш от пороците.
За тази истина прогледнах днес.
Неведоми са на хората уроците,
докато не осъзнаеш, че са за прогрес.
Те блъскат те със сила по челото
и опитват се през него да преминат,
сочейки ти трудния път на колелото,
по който ще се движиш и споминеш.
Но от него не искаш да се отклониш.
Наблюдаваш движението в хипноза.
На тяхната власт ще се поклониш,
връчвайки й съдбата си грозна.
А защо е такава, не се ли питаш?
Защо остави я в ръцете омърсени?
Защо отказа любовта ми да изпиташ,
бягайки от чувствата ми извисени?
Уплаши се от бляскавата им чистота,
виждайки порочното отражение в тях?
Или се страхуваш от тяхната висота
и че да си там за теб ще бъде грях?
Затова и днес ти не ме прегърна.
Успя да ме убедиш вече да се откажа.
Но утре с нови сили ще се върна
и че можем да летим, аз ще ти докажа!
© Биби Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тук съм, както винаги - мила Биби!
Трябва да сме само себе си, никой друг и да се приемаме каквито сме със всички недостатъци и качества, защото да пътуваш към себе си е усъвършенстване, а не самата цел и щом си себе си, не може да е нещо лошо, тук не говоря за правилно и грешно, а за избора заложен в нас самите и това е нещото което трябва да променяме. Никой не се е родил лош, в нас има от доброто и лошото и оттам насетне всичко зависи от нашите избори. -
И двете сте много прави!
-
Един полет към себе си...
-
Обичаш ли, не се отказваш лесно! Харесах!
-
Искрени благодарности!
-
"Но утре с нови сили ще се върна
и че можем да летим, аз ще ти докажа!"
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, слънчева Лили!