28.11.2016 г., 12:12

Полет над пороците

786 1 7

Не ще се измъкнеш от пороците.

За тази истина прогледнах днес.

Неведоми са на хората уроците,

докато не осъзнаеш, че са за прогрес.

 

Те блъскат те със сила по челото

и опитват се през него да преминат,

сочейки ти трудния път на колелото,

по който ще се движиш и споминеш.

 

Но от него не искаш да се отклониш.

Наблюдаваш движението в хипноза.

На тяхната власт ще се поклониш,

връчвайки й съдбата си грозна.

 

А защо е такава, не се ли питаш?

Защо остави я в ръцете омърсени?

Защо отказа любовта ми да изпиташ,

бягайки от чувствата ми извисени?

 

Уплаши се от бляскавата им чистота,

виждайки порочното отражение в тях?

Или се страхуваш от тяхната висота

и че да си там за теб ще бъде грях?

 

Затова и днес ти не ме прегърна.

Успя да ме убедиш вече да се откажа.

Но утре с нови сили ще се върна

и че можем да летим, аз ще ти докажа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Именно затова всеки би могъл да се "спаси" от мрака..
    Благодаря ти, слънчева Лили!
  • Тук съм, както винаги - мила Биби!
    Трябва да сме само себе си, никой друг и да се приемаме каквито сме със всички недостатъци и качества, защото да пътуваш към себе си е усъвършенстване, а не самата цел и щом си себе си, не може да е нещо лошо, тук не говоря за правилно и грешно, а за избора заложен в нас самите и това е нещото което трябва да променяме. Никой не се е родил лош, в нас има от доброто и лошото и оттам насетне всичко зависи от нашите избори.
  • И двете сте много прави!
  • Един полет към себе си...
  • Обичаш ли, не се отказваш лесно! Харесах!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...