11 окт. 2022 г., 06:54

Полет със залеза

910 4 6

Денят залязва в пурпур и оранж, 
а аз се нося като птица устремена.
Небето пухкаво е в меланж, 
с последните лъчи съм осветена.

 

Летяла бих в обратната посока,
да върна времето в росната зора,
да няма в свободата равенство с порока, 
а само светли дни за нашите деца.

 

Летяла бих в бури урагани, 
сред мълнии над море и океан.
Летяла бих за мигове забавни
на отчаяните, ако мога да им дам.

 

Летяла бих и кацнала до всеки
да му даря от моето перо
за щастие да има си навеки
и късмет под бялото крило.

 

Летяла бих и с клонка от маслина. 
Надежда светла да ви подаря.
Летяла бих, но ето че денят отмина
и в полет само стихове редя. 

 

Денят навел си е главата ниско.
На одър да полегне е готов,
а моят полет свършва близко
с опърлени криле под белия покров.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря. Иван! Високо ценя мнението ти! Щастлива Нова година!
  • Хубав полет! Добра душа има, Кремена, готова да дарява на хората! Поздравления за стиха!
  • Благодаря Ви за топлите думи Младен, Мирослав, Дочка!!
    Благодаря и за добавянето ви в любими, Теди, Виолета, Младен!
    Това стихотворение беше вдъхновено от фотография на terita-Теодора Атанасова, но при публикуване не ми даде възможност да отразява този факт. Благодаря ти Теди! Пожелавам ти много вдъхновяващи фотографии!
  • Красив летеж.
  • Страхотно! Полетях с Вас!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...