Денят залязва в пурпур и оранж,
а аз се нося като птица устремена.
Небето пухкаво е в меланж,
с последните лъчи съм осветена.
Летяла бих в обратната посока,
да върна времето в росната зора,
да няма в свободата равенство с порока,
а само светли дни за нашите деца.
Летяла бих в бури урагани,
сред мълнии над море и океан.
Летяла бих за мигове забавни
на отчаяните, ако мога да им дам.
Летяла бих и кацнала до всеки
да му даря от моето перо
за щастие да има си навеки
и късмет под бялото крило.
Летяла бих и с клонка от маслина.
Надежда светла да ви подаря.
Летяла бих, но ето че денят отмина
и в полет само стихове редя.
Денят навел си е главата ниско.
На одър да полегне е готов,
а моят полет свършва близко
с опърлени криле под белия покров.
© Кремена Арменчева Всички права запазени