25 окт. 2011 г., 19:09

Полуфабрикат

1.9K 0 30

Пакетира фабрикантът вещо,

своите метафори в палета,

А пък ти чети и се досещай

к'ви мераци е втъкал поета.

 

Щото нормата го задължава -

денонощно стихове оплита.

А пък ти чети и расъждавай,

в кой куплет поантата е скрита.

 

И понеже сме във век напреднал,

пък сме си и нация технична,

в тази фабрика, така модерна,

вече нови думи се изпичат.

 

Пакетира фабрикантът спешно -

своите метафори в куплети...


Тъжно ми е, никак не е смешно -

фабрикува Времето полу-поети...


 




 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • еми, какво да се прави! полу-поети, полу-човеци, полу-идиоти...полу-живот!
    да живеем, докато умрем!
  • Хах, така е! Като няма риба и ракът е риба, та като няма поезия и безсмислиците сигурно се очаква, че ще минат за поезия. Поздравления за заетата позиция.

  • Четох и се чудих... Ама толкова много се чудих, че чак не мога да повярвам... Какво е всичко това... Ами просто забавление...
  • Констатация.Не виждам кой печели от размахването на интелектуални шпаги.Тя,Поезията сама си избира фаворитите и хич не и пука от класации,констатации и оценки.Тук можеш да прочетеш невероятно добри писания,да надникнеш в някоя и друга душа,но не е задължително да четеш всичко.Хубаво е да се проявява човеколюбие и такт.Големият и истинският не би се удавил в подобни полемики.А сайтът много бързо може да замирише и да заприлича на всичко останало.






Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...