24 мар. 2008 г., 16:17

Полугола любов 

  Поэзия
766 0 14

Тъжно носеше вятърът
вселенския вик
на една полугола любов,


в невъзможност запратена
след пагубен миг,
в сблъсък грозен в обекта Живот.


Да, прекърши крилете й,
преоблече я в дрипи
и в очите пося тишина,


ала все по-красива е
под проклетите дрипи
нашта пагубна власт - Любовта...

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??