Полугола любов
Тъжно носеше вятърът
вселенския вик
на една полугола любов,
в невъзможност запратена
след пагубен миг,
в сблъсък грозен в обекта Живот.
Да, прекърши крилете й,
преоблече я в дрипи
и в очите пося тишина,
ала все по-красива е
под проклетите дрипи
нашта пагубна власт - Любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены