24.03.2008 г., 16:17 ч.

Полугола любов 

  Поезия
767 0 14

Тъжно носеше вятърът
вселенския вик
на една полугола любов,


в невъзможност запратена
след пагубен миг,
в сблъсък грозен в обекта Живот.


Да, прекърши крилете й,
преоблече я в дрипи
и в очите пося тишина,


ала все по-красива е
под проклетите дрипи
нашта пагубна власт - Любовта...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??