24 mar 2008, 16:17

Полугола любов 

  Poesía
748 0 14

Тъжно носеше вятърът
вселенския вик
на една полугола любов,


в невъзможност запратена
след пагубен миг,
в сблъсък грозен в обекта Живот.


Да, прекърши крилете й,
преоблече я в дрипи
и в очите пося тишина,


ала все по-красива е
под проклетите дрипи
нашта пагубна власт - Любовта...

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??