Mar 24, 2008, 4:17 PM

Полугола любов 

  Poetry
768 0 14

Тъжно носеше вятърът
вселенския вик
на една полугола любов,


в невъзможност запратена
след пагубен миг,
в сблъсък грозен в обекта Живот.


Да, прекърши крилете й,
преоблече я в дрипи
и в очите пося тишина,


ала все по-красива е
под проклетите дрипи
нашта пагубна власт - Любовта...

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??