Полунощ
ПОЛУНОЩ
Нещо ми развали съня
и опитвам, да затворя очи.
Нервно се въртя,
но и тази нощ не ми се спи.
Навън кола минава
и с чудна светлина
стаята се озарява.
... Отново тишина...
Разбирам, стъпвайки на земята,
че съм сам с разума свой.
Далеч от на деня бързината,
всичко е потънало в покой.
Сега съм уверен.
Моята мощ е тук.
Никой няма власт над мен -
на враговете ми напук.
Улових мисълта,
караща ме да будувам.
Няма къде, да отлети тя.
Ще я нарисувам.
Нещо ми развали съня
и опитвам, да затворя очи.
Нервно се въртя,
но и тази нощ не ми се спи.
Навън кола минава
и с чудна светлина
стаята се озарява.
... Отново тишина...
Разбирам, стъпвайки на земята,
че съм сам с разума свой.
Далеч от на деня бързината,
всичко е потънало в покой.
Сега съм уверен.
Моята мощ е тук.
Никой няма власт над мен -
на враговете ми напук.
Улових мисълта,
караща ме да будувам.
Няма къде, да отлети тя.
Ще я нарисувам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ники Все права защищены
