Jun 18, 2007, 9:40 AM

Полунощ

  Poetry
693 0 3
ПОЛУНОЩ

Нещо ми развали съня
и опитвам, да затворя очи.
Нервно се въртя,
но и тази нощ не ми се спи.

Навън кола минава
и с чудна светлина
стаята се озарява.

... Отново тишина...

Разбирам, стъпвайки на земята,
че съм сам с разума свой.
Далеч от на деня бързината,
всичко е потънало в покой.

Сега съм уверен.
Моята мощ е тук.
Никой няма власт над мен -
на враговете ми напук.

Улових мисълта,
караща ме да будувам.
Няма къде, да отлети тя.
Ще я нарисувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...