Jun 18, 2007, 9:40 AM

Полунощ

  Poetry
695 0 3
ПОЛУНОЩ

Нещо ми развали съня
и опитвам, да затворя очи.
Нервно се въртя,
но и тази нощ не ми се спи.

Навън кола минава
и с чудна светлина
стаята се озарява.

... Отново тишина...

Разбирам, стъпвайки на земята,
че съм сам с разума свой.
Далеч от на деня бързината,
всичко е потънало в покой.

Сега съм уверен.
Моята мощ е тук.
Никой няма власт над мен -
на враговете ми напук.

Улових мисълта,
караща ме да будувам.
Няма къде, да отлети тя.
Ще я нарисувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...